Техническите спецификации за омокрящи и диспергиращи агенти се използват предимно за оценка на основните физични свойства, диспергираща способност, стабилност при съхранение и съвместимост със системи за покритие. Като се има предвид голямото разнообразие от налични омокрящи и диспергиращи агенти-всеки с различни технически параметри-потребителите трябва да направят справка в техническия лист с технически данни на конкретния продукт за действително приложение.
Основните основни спецификации включват съдържание на твърди частици, вискозитет, pH стойност и плътност. По-високото съдържание на твърди вещества не означава непременно превъзходна производителност; оценката трябва също така да вземе предвид молекулярната структура на агента и действителните резултати от приложението. Стойността на рН трябва да е съвместима със специфичната емулсионна система, за да се предотвратят проблеми като разпадане на емулсията, флокулация или необичайни промени във вискозитета, причинени от несъответствия в киселинността или алкалността. За емулсии за метално покритие на водна- основа трябва да се обърне специално внимание на това как диспергиращият агент влияе върху стабилността при съхранение и водоустойчивостта на изсъхналия покривен филм.
Критичните показатели за ефективност включват скорост на намокряне, финост на пигмента, разпределение на размера на частиците, стабилност на утаяване и устойчивост на повторна агломерация. Високо{1}}качествените омокрящи и диспергиращи агенти улесняват бързото омокряне на пигменти и пълнители от системата и поддържат стабилността на дисперсията чрез минимизиране на повторната агломерация на частиците чрез механизми като адсорбция или пространствено препятствие. За състави с високо съдържание на пигмент, ефективността на агента може да бъде допълнително оценена чрез наблюдение на свойства като сила на оцветяване, еднородност на цвета, плаващ цвят или наводняване и гланц на филма.
Дозировката и въздействието върху околната среда също са важни съображения. Недостатъчната дозировка може да не успее да постигне ефективна дисперсия, докато прекомерната дозировка може да доведе до разпенване, намалена водоустойчивост, повърхностни дефекти или компрометирана стабилност на емулсията. Следователно, оптималната доза обикновено се определя чрез градиентно тестване по време на разработването на формулировката. За екологични-покрития-на водна основа трябва също да се вземат предвид параметри като нива на VOC, миризма и съдържание на опасни вещества.