Омокрящите и диспергиращите агенти се използват предимно за подобряване на омокрянето, дисперсията и стабилността на пигменти и пълнители в емулсии или покривни системи на-водна основа. Оценката на ефективността обикновено включва серия от експерименти, а не оценката на един параметър; тези тестове определят способността на агента да овлажнява бързо праховете, да минимизира агломерацията между-частиците и да поддържа стабилно състояние на дисперсия по време на съхранение и приложение.
Ефективността на намокряне е първият аспект, който трябва да се оцени. Специфично количество пигмент или пълнител се добавя към система, съдържаща различни дози от омокрящия и диспергиращ агент. Оценката се основава на степента на омокряне на праха при контакт с течността, всяка тенденция към изплуване и вероятността от образуване на агломерат. Ефективните агенти улесняват бързото капсулиране на пигментите от течността, като по този начин намаляват плуването и натрупването на праха. Ефективността на намокряне може да бъде количествено определена чрез сравняване на времето на намокряне, поведението на утаяване и равномерността на дисперсията в различни проби.
Тестът за стабилност на дисперсията е друга важна стъпка. Пигментите или пълнителите се диспергират с висока скорост с емулсията, диспергиращия агент и други компоненти в определени пропорции; след това се измерват размерът на частиците на системата, фиността, вискозитетът и състоянието след-съхранение. Продуктите с висока-ефективност поддържат малки, еднакви размери на частиците на пигмента и минимизират повторната{4}}агломерация. Общите показатели за оценка включват финост, разпределение на размера на частиците, промени във вискозитета и появата на утаяване, разделяне на фазите или загрубяване по време на съхранение. За емулсиите с метално покритие на водна- основа също така е важно да се следи дали добавянето на диспергиращия агент компрометира стабилността на самата емулсия.
Могат също да бъдат проведени тестове за анти{0}}утаяване и стабилност при съхранение. Приготвените проби от покритие се съхраняват при определени условия за определен период от време. Приносът на омокрящия и диспергиращия агент за дългосрочната-стабилност на пигмента се оценява чрез наблюдение на супернатанта, дънния седимент и състоянието на пробата след повторно-разбъркване. Минималната седиментация, комбинирана с мека, лесно диспергируема утайка, обикновено показва добра стабилност на дисперсията. За продукти с висока-производителност може да се извършат ускорени тестове за съхранение, за да се сравни въздействието на различни диспергиращи агенти върху дългосрочната-стабилност на системата.
Накрая се оценява ефективността на получения покривен филм. Стандартните тестови панели се приготвят с помощта на покрития, съдържащи различни диспергиращи агенти. Филмите се проверяват за еднородност на цвета, блясък и изравняване, както и за повърхностни дефекти като плаване, наводняване и образуване на кратери. За системи с високо съдържание на пигмент трябва да се обърне внимание дали дисперсанта може да подобри силата на оцветяване и стабилността на цвета. Чрез корелиране на дозировката на диспергатора със свойствата на крайния покриващ филм може да се определи подходящ диапазон на използване.